Не ме притеснява възрастта

Дойдох в Англия на 46.

      Не знаех език, нямах дипломи и сертификати, които да се приемат на Oстрова.  Дори нямах лични документи през първата година. Първото, което правех през цялото  си свободно време беше да уча. Раздавах флаери на улицата,  брошури за индийски ресторанти и каталози по пощите. След една година от пристигането ми   имах документи, а накрая на втората година вече работех на 3 места, в един дом за хора с деменция на 20 км от града  и две агенции. Едната агенция ми осигуряваше дневи посещения като home care provider, а другата – нощни дежурства в домове за стари хори. Работех почти непрекъснато, за да практикувам език  и учех в колежа.

      Учех английски. Записвах и  учех всичко, което ми попадаше, за да се квалифицирам, за да съм полезна, за да съм на ниво. Това стана, квалифицирах се и в един момент станах Senior, in charge. Бях на тази позиция в най-луксозното заведение, Дом за резиденти в центъра на града. Имах положение, можех да си остана там до пенсия, построила комунизма. Но също така можех да избирам, можех  да започна работа в който дом си поискам.  Единият собственик на това шикозно място беше доста проклета жена. Ние по нашите географски  ширини на това явление  му казваме кучка.  Напуснах и отидох на друго място на същата позиция. Но и там знаех, че няма да съм за дълго и ще предстои промяна.

        Това беше по времето, за което съм ви разказала. По това време,  когато загубих важни за мен хора и скоро след това трябваше да взема решения. Налагаше се да обърна уравнението, така че  работата ми онлайн да стане основната,  да е през повечето ми време, а тази по договор с осигуровки да намалява.  Това беше същото време, когато започнах да си спомням коя съм и  какво мога. Не беше отдавна, когато обучавах и вдъхновявах хиляди хора. Знаех, че единственият ми шанс да бъда нещо, да стана нещо, да се върна към себе си е да го направя онлайн.

     Бях на 56, работех доста изтощителна работа на място с много дежурства и много смъртни случаи. Там работех,  когато създадох първия си проект The diet’s end. Имам безброй видеа – безплатни и платени. Като си помисли човек, че години по-рано английският ми беше от изречения от 2 думи, не би повярвал, че  за този си проект изгледах десетки часове филми на английски. Имам повече от 100 часа филми за здравето, храненето, мозъка, диабета, фастинга, рака и т.н. на архив.   Бях от първите хора , които обясниха публично онлайн  какво е фастинг, колко е важен  и го бяха пробвали. Обяснявах защо трябва да сме много внимателни с  млякото и месото, защо да се ползват такива продукти  само от проверени източници. Харесваше ми да общувам с хората,  да ги консултирам,  но не го усещах като мисия. Продължавах да се обучавам.

      После дойдоха и другите ми онлайн проекти.

Имах и офлайн изяви. Тук  в града,  в който живея се организирахме и регистрирахме българска общност. Направихме нещо като  пробив, сензация за местната община. Сега нейните служители  издават всички материали, новости,  брошури и на български. В града има повече от 24 обособени общности. Брошурите се превеждат само на шест езика и българският е един от тях.  Това не се случи автоматично след регистрацията.  Стана, защото група хора, само няколко човека дадохме  много часове безплатни дежурства.    И до ден днешен аз ходя всеки месец на съвещанията на общината с общностите в града, на всички събития, думата ми се чува  и помагам за каквото трябва да се решава. Наградиха ме със сертификат и плакета като един от героите на града за работата ми по един кризисен случай. 

      По времето, когато все още работех на пълно работно време, имах  вече своите  онлайн проекти, обучавах се онлайн в поне 2 академии едновременно, гледах образователни филми на английски,   точно тогава работех и много часове доброволно, за да помагам да се разреши сложната  ситуация  на едно българско семейство. Аз съм отговорна,  ходя където трябва, правя каквото трябва за другите. Това ми помогна да срещна хора, каквито никога нямаше да мога ако си бях останала в България или ако все още си работех в банката.

      2023 година сме, в началото. В Англия съм от 15 години. Сега съм на 60.

      Обученията, които купувам са предимно на английски. Общностите, в които членувам са предимно английски. Имам амбиции това, което създавам да е с високо качество, уникално, полезно. А допреди години не можех да си купя билет на английски, не можех да управлявам онлайн банките и заявките си. Технически, с работата по профили и маркетинг бях катастрофа.  Сега аз уча хора и  им помагам   за  бизнес и продажбена стратегия  онлайн.

      Мисля, че е престъпление, човек преминал през живота, научил много, видял много, преживял много да пази това, което знае  за себе си. Аз съм жадна да срещам нови хора, да се запознавам, да разказвам, да споделям, да помагам.

……………

Създадох проект – „Училище по продажби, събития и промоции“, с който много се гордея, който изпълва времето, мислите и мечтите ми. Това е моята онлайн общност. Това са моите хора, хора като мен, от моята порода.

Не ме притеснява възрастта.

И теб не трябва да те притеснява. Тя няма значение ако в теб има страст, жажда да се срещаш с нови хора, да помагаш на хора, да разказваш, да споделяш.

Защото аз съм така – страст, жажда, обучения, приключения. Аз съм от тази порода. Не знам ти от коя си и дали възрастта те притеснява. Но не бива..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *